Най-често, когато имаш  високи очаквания към даден човек, предмет, или събитие, оставаш разочарован. Но пък когато очакванията ти се оправдаят и дори бъдат надминати – леле, страхотно е!

    Тази събота, на 10 май 2014 година във столичния клуб Фенс, забиха варненските групи SYMBOLIC и LIEVEIL. Чаках от месец този концерт като най-добрия български метъл концерт тази пролет в София. Сравнително скоро чух и двете групи, но луднах по тях, а имам самочувствието, че за 30 години слушане на такава музика не се кефя на какво да е, нито в нашенски, нито в световен мащаб. Това, че обикновено пиша позитивни статии, отразява собственото ми лицемерие, че си давам труда да го правя само за банди, които ми харесват. Не ми се струва уместно да се хабя да слушам нещо, което после да плюя. Има си бол хейтъри за тази работа. Разбира се, персоналните вкусове играят основна роля, но двете варненски групи и свирят в стил, който ми харесва, и са невероятно добри в това което правят, при това всяка по свой си характерен начин.

    Рокбар Фенс се напълни доста , още повече че в тази събота в де що има клуб из София имаше изпълнения на поне трийсетина все добри и то тукашни групи – ще рече всяка със своята агитка от приятели и фенове. Фейсбук се беше задръстил от обяви за концерти на кой ли не през последните дни. Дори при тази конкуренция посещаемостта на дошлите чак от Варна банди беше повече от прилична.

    Още преди началото, настроението у всички – и публика, и групи бе отлично. Получи се като двойна взаимовръзка, очакването за хубав концерт подхрани положителните емоции предварително, те пък от своя страна допринесоха и за качеството на изпълнение на групите. Предполагам, доста от хората дошли в събота вече са били на изяви на една от групите, или и на двете и знаеха какво да очакват, аз само бях чувал отзиви – все позитивни.

    Първи на сцената излязоха  SYMBOLIC, което леко ме учуди, защото те са по- старата и заслужила трупа, докато LIEVEIL все пак пак направиха дебюта си като албум тази година. Но пък двете банди са много близки приятели, свирили са успешно десетки концерти заедно и те най-добре са си направили „разбора в съблекалнята преди мача”

    SYMBOLIC, за незапознатите, през над десетгодишното си съществувание са издали цели три албума, което е рядкост в България дори за банди с къде по-голям стаж. Това си ги превръща във истински ветерани и едно от най-утвърдените имена на българската метъл сцена. Групата заби парчета от всичките си албуми, но все пак ударението  като че беше  върху последния –  чудесния Ad Hoc (2014). Публиката тепърва ще го учи, но дори на примависта песните се възприеха моментално, особено с чудесното изпълнение на варналии. Предните два албума също бяха добре застъпени. От тях  SYMBOLIC свириха песни като The Goddess, N V (разбирай Никола Вапцаров), Reality Show, The Painter. Култовата Overdose от 2006 година, с която съм чувал (чел), че бандата завършва концертите си, беше изтеглена по-напред в репертоара, за сметка на не по-малко ударната Space Trip, с която SYMBOLIC приключиха сета си.

    Удоволствие беше да се гледа и слуша всеотдайното свирене на китариста и композитора на групата Николай Бонев. Този човек гори, ври и кипи едновременно в това, което прави.  Вокалистът Станимир Ставрев, широко известен на всички фенове и приятели като Ставри не спря да размахва дългата си коса по сцената. Страхотно изпя всичко, направи ми впечатление, че чистите си гласови партии, каквито има в известни количества в цялото творчество на  SYMBOLIC, ги изкара много по-добре, отколкото на студиен запис. Подозирах го, че е скрита лимонка като гласови данни, сега се уверих. От първия си албум насам варненските трашъри все си имат проблеми с личния състав. Този път липсваше басист и тази роля пое големият (съвсем буквално) пич Константин Добрев от  LIEVEIL, който се справи с партиите все едно цял живот си е бил член и на SYMBOLIC. Подобно заемане на музиканти между двете групи по време на съвместни концерти не е изключение – в други случаи Ники Бонев пък е помагал на LIEVEIL. На барабаните Симеон Попов блъскаше така здраво и прецизно, все едно забиваше пирони в стената на панелен блок. Изпълнението на първата по ред на свирене варненска група приключи сред бурни аплодисменти и скандирания за бис, който музикантите усмихното отказаха, защото времето напредваше, а имаше още една порция здрава музика, не че някой, според мен си гледаше часовника тази вечер във Фенс.

    И в музиката, и в изпълнението на живо на SYMBOLIC има някакво много истинско, чисто светоусещане. Стилът им е олдскуул, но без никакви сантименти и псевдоретро маниернечене и звучи много жизнено и актуално. Честен траш метъл, може би ще стои добре като приблизително определение за тази великолепна група.

    След достатъчно дълга цигарена пауза дойде ред и на LIEVEIL. Понеже прослушах двете банди по едно и също време, в комплект, а и те непрекъснато концертират заедно, съм свикнал да ги въприемам като две страни от една и съща монета – една от най-добрите „монети” в българския метъл. Ако ги диференцираме обаче, за разлика от приятния, интелигентен, по-скоро среднотемпов траш на SYMBOLIC, LIEVEIL са много по-бързи и тежки.

    Първото клише, което ми хрумва по адрес на LIEVEIL е, че ако бандата беше една личност, презимето и щеше да бъде Агресия, а фамилията – Бруталност.

    LIEVEIL не свирят, не забиват, не концертират. Те се стоварват отгоре ти и ако не си подготвен, си носиш последствията. Така е с дебютния им албум, излязъл в началото на тази година – Instigator, така е и като ги слушаш на живо.

    И аз, и други хора питахме музикантите как са докарали този страхотен саунд на албума им и те заедно и поотделно твърдяха, че няма никакво скрито „ноу хау”- запис предимно в домашни условия и яко свирене. Фактът, че без никакво усилие си го изпълниха на живо със същото качество говори, че момчетата не ни будалкат, а просто си го могат. Групата заби целия си не твърде дълъг албум – въпросния Instigator заедно с едно, или две нови парчета в същия безкомпромисен траш/дет метъл стил. Както вече споменах свиреха с невероятна лекота, сложните си, яко разчупени, и същевременно много слушаеми песни. Георги Димов с чутовните си гласови способности на ранен и много ядосан динозавър, Томи – Темелко Темелков на китарата, дърпащ струни в сложни акорди, все едно люпи семки пред телевизора, с вечната си лека усмивка, разгрялия със SYMBOLIC басист Константин Добрев – всички те направиха страхотни изпълнения. А за барабаниста Александър Василев какво да ви казвам? Той подобно на Константин имаше още един концерт в столичен клуб, като барабанист на пънк група(!!!). Вече съм правил сравнения за други барабанисти с машини, но Сашо направо си бие на андронен колайдер като класа.

    Както споменах, LIEVEIL изсвириха целия си репертоар, завършвайки с абсолютната и безумна Horo Rising. Часът беше далеч след полунощ, но не забелязах някой да съжалява за друго, освен че този концерт е свършил.

    Саундът във Фенс по правило е чудесен и двете групи като печени музиканти се възползваха максимално от това.

В емоционално отношение вечерта беше относително странна. За доброто настроение от началото още – ясно е, че се запази и повдигна с течение на вечерта. Например обаче нямаше някакво диво пого пред сцената – само продължителни и бурни аплодисменти между песните. Отдавам го на факта, че двете групи могат да си позволят да концертират в София не повече от 3-4 пъти на година и хората искаха да чуят и видят колкото се може повече от чудесното шоу. Бандите в лицето на фронтмените си Георги и Ставри, водиха много приятен и усмихнат диалог с публиката сред изпълненията.

    Дълго след концерта хората не си тръгваха и се щураха навътре и навън. Някои от нас (не посочвам кои) толкова бяха вдигнали адреналина, че отидоха да допиват на друго място, забравяйки, че вече не са държеливи като тийнейджъри. Но така става, когато високи очаквания за нещо се потвърдят, после всичко се преживява с лекота.

    За феновете, настоящи и бъдещи на българските метъл групи: следете внимателно тези две банди. За LIEVEIL тепърва много ще се говори, а SYMBOLIC, макар и с три албума зад гърба си, още далеч, далеч не са стигнали пика си. Ако не вярвате – просто ходете ги вижте.

    Забележка: Снимките не са актуални от този концерт, взех ги от Фейсбук страниците на групите, за визуализация на статията. Моите "снимки" от концерта са си в главата ми.